Защо постоянно закъснявам

Проучванията показват, че около 20% от населението изпитва затруднения със следването на времеви срокове.

„Времето изглежда тече по различен начин за нас. Ние го изкривяваме - понякога то се разтяга, а друг път се свива“,  твърди Грейс Пейси в книгата си Late! A Timebender’s Guide to Why We Are Late and How We Can Change.

Кои хора са „времеизкривители“

Изкривяването на времето е комбинация от няколко компонента, които карат хората да закъсняват. Според Пейси „времеизкривителите“ могат да бъдат описани по следния начин:

Те имат проблем с измерването на времето и обикновено подценяват колко ще им бъде нужно за опредена дейност с 20% до 30%.

Опитват да вмъкнат допълнителни задачи в графика си преди изтичането на краен срок по даден проект, защото се страхуват от приключването му

Подсъзнателно не си позволяват да тръгнат за срещата преди последната възможна минута, ограничавайки времето, което имат, за да стигнат в точния час

Не си оставят време за неочаквани (или дори предвидими) забавяния.

„Това са факторите, които правят начина ни на мислене нелогичен и ни карат да закъсняваме“, казва Пейси.

Проблемът не е във възпитанието, а в човешката природа 

Хората често си задават въпроса защо не могат да променят поведението си, но не могат да си дадат отговор, защото това не е нещо, което са придобили с времето, а нещо, което е вродено.

Отговор на този въпрос може да даде тестът на Майерс-Бригсза определяне на личностния тип.

Въпросникът, познат още като MBTI (Myers-Briggs Type Indicator), включва в себе си четири двойки противоположни предпочитания: Е (екстраверсия) — I (интроверсия); S (сетивност) — N (интуиция); T (мислене) — F (чувстване); J (съждение) — P (възприятие).

Тези двойки формират 16 типа личност, като например ENFJ –„екстровертен, интуитивен, чувствителен и разсъдлив“. По думите на Пейски при „времеизкривателите“ е най-силно изразено „възприятието“.

„P-тата (Percievers), или иначе казано възприемащите личности, имат дълбоко вродено предпочитание да оставят вариантите си отворени – да разполагат с няколко алтернативи, да могат да реагират спонтанно и да правят гъвкави планове“, казва Пейси.

Тъй като сме родени по този начин, ние трудно можем да победим навика си да закъсняваме. „Не мисля, че можем да се отървем напълно от този си начин на мислене, но можем да се адаптираме към външните условия подобно на начина, по който интровертите възприемат начини на поведение, характерни за екстровертите“, обяснява тя.

Продължението четете в Мениджър Нюз